Изчезваме.

Изчезваме като нация, защото пропускаме една Божия заповед. Коя е тя? Не се опитвайте да я търсите в десетте божи заповеди, няма я там. Няма я защото тя е преди тях, преди всички заповеди. Първото нещо което Бог каза на човека - "И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се,... " (Бит.1:28). Първата част явно всички разбираме и не всички прилагат. Но втората част, тук като ли че ни се губи нещо. Нещото, наречено елементарна аритметика. Може да се каже, че "плоденето" и с едно дете си е плодене, но за "множенето" и с две деца не е множене. За да е множене трябват минимум три деца в семейство. Защото, когата са само две, след смъртта на родителите ние не се множим на тази земя а оставаме същия брой. При едно дете - намаляваме. При три и повече тогава се "множим". Тогава и населението нараства, тогава и нацията ни няма да се топи.

За мечтите.

Днес сутринта по Нова телевизия гледах предаване за един професор - Ернс Мулдашев руски офталмолог. Интересен чавек. Изобретил нещо което няма аналог - наречено алоплант. Трансплантира течност от човешки труп (след като я преработва по свой таен метод). И тази течност "напомня" на органи които са отказали да работят - как са работили. Но мисълта ми не е за неговия метод (в който има логика и доказва на практика своята полезнаст). А за интервюто с него (възпламеняващ - положително емоционален човек), той каза нещо над което не бях се замислял до сега: Бог ни определя бъдещето по мечтите ни. Чувствам, че в този човек има нещо (завладявящо и оригинално), може би е прав, но в момента не може да изкристализира това в главата ми (но пусна котва). Немога да филтрирам и формулирам чутото, явно ще трябва да "хване утайка", да се поизбистри в главата ми :-)))

За желанията.

Мисля си дали осъзнавам какво си пожелавам някой път, или какво рискове носи една сбъдната мечта. Една народна мъдрост гласи, че най-много сълзи, има от сбъднати мечти. Във филма "Всемогъщия Брус", Бог (Морган Фрийман) пита Брус (Джим Кери): От кога някой знае какво иска? Предполагам, че всеки (аз не съм изключение) ще се сети за един куп неща, които тайничко си е пожелавал, като: - Да спечеля от тотото 1 000 000; - Да можеше да се оженя за най-красивото момиче; - Да завърша с отличен успех; - Да имам собствена яхта и да кръстосвам морета и океани; - Да можеше да съм приятел на тази (...по ваш избор...) световно известна личност. Желания, желания, желания. А защо не, та нали в Библията пише: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира и на този който хлопа ще се отвори (Матей 7:7). Тогава, защо да не искам, ще искам и то настоятелно и то от всички. Дори и да стана нахален в очите на някой, какво от това. Полага ми се, щом искам. А кой може да ми даде най-много? Естествено Бог. Тогава какво чакам, да искам от нашия небесен Отец. Та нали там в Божието откровение, в Библията пише: Има ли между вас човек, който, когато синът му поиска хляб да му дадекамък, и когато поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, колкото и да сте лоши, знаете да давате добри неща на децата си, то колко повече вашия небесен Отец ще даде добри неща на онези, които искат от Него!(Мат.7:9-11). Колко е лесно когато се чете всичко в прав текст и така се разбира. Но по този повод св.Йоан Златоуст казва (цитирам по-памет) в своето тълкувание на Евангелието от Матея: и ако не ви се даде, да знаете, че сте се молили за камъка.