Литургика

За земните поклони по време на богослужение в храма


За еднообразие във външната дисциплина по време на богослужението в храма, църковният устав (Типик) регламентира в по-големи подробности времето и начина за извършване на земните поклони от вярващите, които присъстват и се черкуват. Ето и някои правила и препоръки, взети от църковния устав и от решенията на различни събори:
1. Трябва да знаем, че църковният устав предписва в определени моменти на богослужението да правим поклони, като след това веднага трябва да се изправяме. По-продължително стоене на колене се допуска в редки случаи, за които обикновено свещеникът известява вярващите с възгласа: „Като преклоним колене - да се помолим” (например на празника Петдесетница).
2. Съгласно правилата на светите отци и разпоредбите на Вселенските събори земните поклони са забранени в неделните дни (които започват от всенощното бдение в събота) и в дните на Господските празници.
а) По време на възкресната утреня (в неделя или събота вечер на бдението) покланящият се на св. Евангелие „прави поклон не до земята, но малки, прекланяйки главата си, докато достигне с ръка земята (т. е. прави поясни поклони). В неделя пък и на Господски празник, и в периода на Петдесетницата - от Пасха до деня на Света Троица - не се полагат коленопреклонения, т. е. не се правят земни поклони и не се коленичи (Типик, гл. 2, утреня).
б) „Угодно е на светия Събор по всички епархии да бъде спазвана еднаква практика - в неделен ден и в дните на светата Петдесетница вярващите да възнасят молитвите си към Бога прави” (Правило 20 на I Вселенски събор).
в) „От нашите богоносни отци ни е предадено като правило да не прекланяме колена в неделните дни в знак на почит към Христовото Възкресение” (Правило 20 на VI Вселенски събор).
г) „Този ден (неделният) е сякаш образ на очаквания (бъдещия) живот... Затова църковните установления ни учат през тези дни (неделните) да предпочитаме изправено положение на тялото по време на молитва... сякаш преселвайки й мисълта си от настоящето в бъдещето (където няма да има вече коленопреклонения). Някой обаче може да каже: но у мен има усърдие да правя именно земни поклони. Укроти това свое толкова неуместно и ненавременно усърдие. За земни поклони имаш делничните дни. А в празничните - правилата на св. Църква не само не ги изискват от нас, но ги и забраняват” (св. Василий Велики).
Светите апостоли, а и цялата Православна църква (по свидетелство на св. Василий Велики в посланието му до Амфилохий) предлага и богословски основания за това - неделните дни, както и дните на Господските празници са посветени на нашето примирение с Бога, чрез което по думите на св. апостол Павел (Гал. 4:7), не сме вече роби, а синове; на синове пък не подобава да се кланят робски.
Не е трудно да видим от тези правила какво значение е придавала на земните поклони Църквата за възпитаване на едно общо религиозно настроение у всички молещи се. Затова всяко прекомерно усърдие относно коленопреклонението, с което се нарушава църковният устав, не само не ще донесе никаква духовна полза на нарушителя, но ще го лиши и от най-важното - от възможността да влезе в пълна хармония, в единен ритъм със събора на молещите се.
Значението на земните поклони за възпитанието на религиозното чувство е прекрасно разкрито в следния древноотечески разказ, взет от книгата „Лимонар” на Йоан Мосх и св. Софроний Йерусалимски (VI в.).
„Веднъж при авва Йоан дошъл един селянин и, като му разказал за крайната си нужда, в която бил изпаднал, помолил го да му даде назаем една жълтица. Старецът го съжалил и му дал тази сума, вземайки я назаем от своята обител. Изминали две години, но селянинът повече не се явил при стареца. В същото време блаженият авва узнал, че този човек е започнал да води нехаен живот и съвсем е изоставил грижите за семейството си. Дълго мислил старецът как да му помогне в тази беда. Най-сетне той повикал селянина и му казал: „Върни ми дълга, братко.” Но онзи му отговорил: „Бог ми е свидетел, че не мога да ти се издължа!” „Нищо, аз ще ти помогна да се издължиш - рекъл старецът. - Когато си свободен, идвай при мен и прави пред иконата по 30 поклона. Всеки път аз ще ти опрощавам по един грош.” Селянинът започнал често да посещава манастира и да прави заедно със стареца земни поклони. „Защо постъпваш така? - питали братята стареца. - Каква полза има селянинът само от земните поклони. По-добре би било ти да го вразумяваш!” На това старецът им отговарял: „В този селянин духовният живот е угаснал и той не може да се възроди у него отведнъж. Плодът на растението никога не узрява мигновено. Всеки плод е предшестван от листа, листата пък от пъпки и от съживяване на клонките. Нима не знаете, че дарът на истинската молитва и на духовния живот е плод? Трябва да се потрудим, докато този плод узрее. Поклоните пък са като първо окопаване на дърветата. От тях непременно ще покълне и молитвеният дух.” Старецът излязъл прав. Той продължавал да упражнява селянина в земни поклони дотогава, докато последният не му се издължил окончателно по този начин. Ала и след това често виждали селянина да посещава стареца. Той вече идвал доброволно, за да се моли заедно с него и да прави земни поклони. Оттогава той престанал да търпи паричен недоимък, защото започнал да води трезвен и трудолюбив живот.”
Така земните поклони, тези прости механични движения, съживили дремещото в душата на селянина съкрушено съзнание за собствения му греховен живот.
Сега става ясно защо земните поклони са полезни и уместни по време на делничните богослужения и в дните на Великия пост, когато от вярващите се изисква съкрушение за греховете, и защо те не са уместни и не са полезни в неделните дни, в дните на Господските празници и в периода на Петдесетница, когато от вярващите се изисква преживяване на Христовата победа над ада и смъртта.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Стефан СТЕФАНОВ       

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!