Tайнствата в църквата

Тайнствата са свещенодействия, които под видими знаци дават на вярващия невидимо Божията благодат. Всяко тайнство има две страни: видима или външна, и невидима вътрешна. Към видимата страна спадат: веществото, което се употребява (например при кръщението водата, хлябът и виното при евхаристията, св. миро при миропомазването), думите, които се произнасят, и главните действия (например при елеосвещението - помазването на болния с елей). Невидимата страна е възприемане на благодатните дарове на Св. Дух, които са различни за всяко тайнство.

Така при покаянието са дава благодат, която очиства от греховете, строени след кръщението; при брака християните получават благодат, която освещава съпружеския им съюз, раждането и възпитаването на децата.

Обект на тайнствата може да бъде само жив човек независимо от пола и възрастта му. Православната църква изключва жената от тайнството свещенство.

Някои от тайнствата не могат да се повтарят в живота на човека. Това са кръщение, миропомазване и свещенство. Останалите могат да се повтарят. Едни от тях - кръщение, миропомазване, евархистия и покаяние - са необходими за всички членове на църквата без изключение. Другите свещенство, брак, елеосвещение не се извършват над всички християни.

Нужно е да различаваме действителност от действеност на тайнствата! Под действителност се разбира, че в тайнствата действително се съдържа Божията благодат и се предава на тези, над които се извършват. Когато се говори за действеност, това означава действието, което произвежда благодатта у човека за негова полза и спасение. За да бъдат тайнствата действителни, свещенослужителят трябва да спази външната форма, като изпълнява последованието, възприето от църквата, и се ръководи от намеренията, които е имал Спасителят при учредяването им, а именно - Божията слава и човешкото спасение.

А за да са действени, християните, върху които се извършват тайнствата, трябва да ги възприемат благочестиво и с вяра. Те преподават обновяваща и спасителна сила само на тези, които достойно пристъпват към тях. Тези, които пристъпват недостойно, могат да получат вместо спасение осъждане.

Благодатта, действаща чрез тайнствата, не ограничава свободата на човека, не действа върху него механически и не дава святост.

Святост и праведност се постигат със
у
сърдие чрез вяра и добри дела.

Често хората, ползващи тайнствата, не получават това, което могат да им дадат те, защото не са отворили сърцата си за благодатта.

Накрая трябва да се отбележи разликата между тайнствата и обредите. При тайнствата с дават едни или други дарове на Св. Дух и Божията благодат. Обредите са: водосвет, молебен, панихида, опело на починали и други. Те се извършват за засилване и укрепване на вярата и за изпросване милост и помощ от Бога.






{START_COUNTER}