(политическа, натуралистическа)

Още в древния свят някои учени езичници са се опитвали да строят хипотези за произхо­да на религията. Те смятали религията за всеобщ даден факт, който не искали да отрекат, а да обяснят.

Политическа хипотеза

Според римския учен Варон има три вида религия:

1. Религия на поетите – той смятал, че митологията е измислена от поетите (днес това никой не поддържа).

2. Религия на философите – те, чрез отвлечена мисъл, достигнали до по-възвишени и по-абстрактни понятия за Бога. (Но философите са се занимавали с религиозни въпроси, защото са ги намерили да съществуват преди тях).

3. Религия на обществата – всяко общество си е създало религия, задължителна за членовете на това общество.

Според някои религията е измислица на жреци, законодатели – Мойсей, Зороастър и др. Първоначално човешкото общество било теократично и затова ръководителите на народите давали религиозен характер на законодателството си, измисляли богове за по-голям авторитет на законите си. Тази хипотеза се възражда и през 18 век, но тя няма никаква научна стойност. С нея не може да се обясни всеобщността на религията: 1) относно жреците – не може да има жреци без религия, не може да има религия без жреци; 2) относно законодателите – повечето древни общества не са теократични. Следователно, управниците са използвали религията за да дадат санкция на законодателството си, но това показва, че те смятали религията за авторитет в обществото.

Натуралистическа хипотеза

Поддържат я тези, които смятат, че религията се състои само в обоготворяване на приро­дата и нейните явления. Произхода на религията обясняват с въздействието на природата върху човека. Най-вече според тази хипотеза "първобитният човек е създал религията от:

• страх от разрушителните сили на природата;
• естествен стремеж на човека да олицетворява".

От тази хипотеза, обаче, не се разбира откъде се е появило у човека понятието за божество. Според психологията, когато човек изпитва страх от нещо, той гледа да се отдалечи от него, а във всички религии човек се стреми да влезе в по-тясно общение с бо­жеството.

Обоготворяването на невидимите сили говори за вродения у човека инстинкт към религи­озното, към божеството, т.е. човеците, оставени вън от Божественото Откровение, ин­стинк­тив­но търсят обект за обожаване. Човек наистина има стремеж да олицетворява всичко нао­коло, да мери всичко с човешки мащаб, но едно е да се приписват на природните явления чо­веш­ки образ и психика, да се олицетворяват, а друго е да им се приписват божествени свой­ства. Божественото е такъв елемент, който не може да произлезе от олицетворяването.

Защо, обаче, днес съществува религията, когато човек знае взаимоотношенията между природните явления и няма религиозно поклонение към природните сили?!