Противниците на иконопочитанието намират следните места в Св. Писание в подкрепа на своята теза:

Втората от десетте Божи заповеди. "Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи…" (Изх. 20:4). Като тълкуват втората Божия заповед, те заявяват, че Иисус Христос не е отменил Божиите заповеди, в това число и втората. "Не да наруша съм дошъл, а да изпълня." (Мт 5:17). И "Господу Богу твоему ще се поклониш и Нему едному ще служиш" (Вт 6:13; Мт 4:10). И "Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина" (Иоан 4:24).

РАЗЛИКА МЕЖДУ ИКОНА И ИДОЛ

Икона. Думата има гръцки произход и няколко значения:

• в собствен смисъл: образ, портрет, фигуративно изображение, образ върху монета, отражение в огледалото.
• в преносен смисъл: мечта, подобие.
• изображение, жив образ, в смисъл на прилика, олицетворение.

В Стария Завет думата се употребява повече от 50 пъти. Има значение на изображение на нещо, което има собствено битие, което действително съществува и на което не се отдават езически почести, каквито се отдават на идолите.

В Новия Завет думата се употребява повече от 15 пъти. Има значение на образ върху монета, образ Божи, образ земен и небесен, образ на Сина Божи, т.е. означава това, което прилича на самия предмет, това, което то изобразява. Иисус Христос е наречен "образ на Бога" (II Кор. 4:4), "образ на невидимия Бог" (Кол. 1:15). Тук думата "образ" (икон) означава изображение на невидимото чрез въплощението, пълно изявяване на Божията същност.

Идол. Гръцки произход. Има значение на изкуствено създаден образ, фигура, образ създаден от ума. За разлика от иконата, идолът е плод на човешкото въображение, не изобразява нещо, което има битие, което съществува. Термините "икона" и "идол" са коренно различни по съдържанието, което се влага в тях.

Отрицателите на иконите слагат следното съдържание в иконата. Според тях "истинската икона трябва да е единосъщна с изобразеното на нея лице", т.е. иконата и образа на нея са идентични, напълно покриващи се. Това е възможно само при претворените дарове в Евхаристията. Евхаристията, хлябът и виното са единствената икона, която изобразява Боговъплощението. На Тайната вечеря Христос не случайно употребява хляб, който няма човешки образ. С това искал да предпази последователите си от идолопоклонство.

Защитниците на иконопочитанието не учат така. В самото понятие на иконата се съдържа отликата по същност между образа и неговия първообраз. Иконата е подобие на първообраза, негово отражение, по своята същност, обаче, тя е различна от него. Ако тя по нищо не се различаваше, тя би била първообраза, а не образ.

На иконата на Иисус Христос не се изобразява природа, а личност. Не се изобразява Неговата Божествена или Неговата човешка природа, а Неговата личност, в която тези две природи са съединени.

Всеки, който отъждествява иконата с изобразеното на нея лице, я отъждествява с идол, а иконопочитанието – с идолопоклонство. Там, където се знае, че има отлика по същина, идолопоклонство не възниква. Иконата е средство с помоща на сетивните възприятия да се въздигне трансцеденталната реалност.

Думата "икона" може да има по-широко значение. Всичко, което разкрива величието и творческата сила на Бога, което ни въздига към Него е икона, символ. Цялото творение е икона, образ на Божието величие: "Небесата проповядват славата на Бога" (Пс 18:2). Св. Пи­сание също е икона – невидимото се изобразява в образи и форми. Човечеството също е икона – образ на Бога.

Щом Христос като личност е изобразим, логически следва, че и Майката Божия и апостолите и всички светии са изобразими. Всички те са носили Христа в сърцата си, те са Го отобразявали. Иконата е богословие в образи, наравно с богословието в слова.

По решение на VII Вселенски събор (787 г.), честта отдавана на иконата трябва да се оказва на първообраза, и покланящият се на иконата, трябва да се покланя на оня, който е изобразен на нея.

Ние не почитаме самата икона, а изобразеното на нея. Ние даваме външен израз на вътрешните ни преживявания чрез поклон и целувка.