Думата "до¢гмат" (do¢gma), (от doke¢w - мисля, считам, предполагам), означава положение, твърдо установление, истински, задължително. Този термин най-напред е установен във философията. Означава авторитетно мнение на философ, признавано за истина от него и последователите му. Среща се и в гражданското право. Означава разпореждане на върховната власт, имащо сила на закон. В същия смисъл се употребява и във Ветхия и в Новия Завет. Например в книгата на пророк Даниил (по превода на Седемдесетте) думата do¢gma означавала ту царски, ту държавен указ, който трябва де се изпълнява безусловно (Дан. 2:9-10). В Новия Завет при св. ев. Лука (2:1) с do¢gma е наречен указа на кесаря Августа за преброяването. Този термин не рядко се употребява в областта на религията, за да се обозначат основни положения във вярата.

В Св. Писание на Новия Завет също се употребява разглеждания термин (Еф. 2:15; Кол 2:14). Според някои тълкуватели под "догмат" тук се разбират истините или по-точно идеалите на Христовото учение, които заменили Мойсеевия закон.

В книгата Деяния апостолски "догмати" са именувани определенията на Иерусалимския събор, които са съставени под ръководството на Св. Дух и са задължителни за всички членове на Църквата.

Известна истина на вярата, макар и да се съдържа в Откровението, може да се издигне до степен на догма, само ако й бъде признато догматическо значение от Вселенската Църква. Тя, разбира се, не създава догмати, а ги извлича от Божественото Откровение и ги обявява за неизменни. Затова трябва да се прави разлика между догмат и богословско мнение.

Признаци на догмата: богооткровеност, църковност, общозадължителност, неизменяемост и сотирологичност (сочи пътя към спасение). Тези признаци се извличат от определенията на Апостолския събор.

Догматите се отнасят към областта на вярата – те са истини от теоретически характер и определят учението за Бога и Неговото отношение към света и човека. В този смисъл "догмат" се среща първо при св. Кирил Иерусалимски и св. Григорий Ниски. Св. Григорий Богослов, св. Василий Велики и св. Иоан Златоуст под "догмати" разбират християнско вероучение и правят разлика между догмати на вярата и правилата за дейност.

Обобщавайки всичко до тук можем да дадем определение на догматите: Те са теоретически богооткровени истини, определяни и преподавани от Църквата, като неизменни и задължителни за всички вярващи, норми или правила, водещи към спасение.