(космологическо и онтологическо). Проф. Н. Маджуров

Космологическо доказателство

"Вярвам в Бога" – Символ на вярата. Има ли действително Бог? Истина е, че "Бога никой никога не е видял" (Иоан 1:18), нито може да види, нито може да пипне. Но Бог, Който е невидим, може да се види по отпечатъците на Неговата ръка, чрез белезите на Неговото присъствие, с които е осеян целия свят.

Кой е създаделят на дивния свят? Този, който вдигне лице към звездното небе ще види изрядния ред в царството на звездите, слънцето, планетите, не може да не дойде до мисълта, че всичко не се е явило случайно, а произлиза от силата на едно вечно Същество.

Какво има зад тези звезди? Това границите на света ли са? Какъв трябва да бъде този Бог, чиято идея е осъществила смайващия звезден и земен свят, Който е създал законите на света с удивителна хармония, непостижима за човешката мисъл и въображение. В този свят има порядък – "космос", т.е. красота, хармония. Големият свят не е хаос, а е гениално подредено царство, по чийто пътища невидимо за човешкия разум, се извършва едно замайващо движение.

Кой е първия двигател? Кой предизвиква към битие този грандиозен свят? Безжизнената материя става живо същество с помоща на висша интелигентност, която влива живот в материята. Някой е предизвикал към битие света. Защото всяко нещо има причина. Бог е начертал, създал и управлява машината на всемира.

"Онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане на творенията" (Рим.1:20). "Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта" (Пс.18:1).

Най-обикновеното и най-често привежданото доказателство за Божието битие е космоло­ги­чес­ко­то. Философски израз му е дал още Аристотел. То изхожда от потребността на човешкия разум да търси и намира последната причина на всичко. Аристотел, като изхождал от промените в света, свързани винаги с движение, смятал, че всяко движение има причина в друго по-ранно; и понеже човешкият дух не се задоволява с това да допусне безкрайна верига само от обусловени причини, той трябва да допусне една първопричина, която сама е в покой и привежда всичко друго в движение. Това доказателство привеждат в своите бого­словски системи св. Иоан Дамаскин и Тома Аквински.

Лайбниц – изменчивостта на явленията показва, че всичко в света е преходно, а абсолют­но­то (Бог), трябва да бъде неизменно. Това доказателство Лайбниц нарекъл "доказателство от зависимостта на света" – contingentia mundi.

Римокатолиците допълват към него и факта за мъдрата уредба на всичко в света.

Кант обаче е разкритикувал това доказателство, като казва, че нищо с необходимост не ни заставя да заключаваме, че от редица обусловени причини трябва непременно да стигнем до понятието за самопричина, и второ, че това доказателство най-много може да докаже съществуването на някакво абсолютно, но не на личен Бог. Критиката му е неоснова­тел­на.

Това доказателство кара човекът, който се е отдалечил от религията да продължава да се стреми да узнае първопричината на всичко. А за религиозният човек то е едно несъмнено доказателство, понеже всичко в природата свидетелства за своя Творец.

Бл. Августин питал всички творения дали не са Бог, а на въпроса "какво знаете за Него", те отговорили: "Той ни е създал".

Онтологическо доказателство

Онтология – дял от метафизиката, теория на познание за битието, за естеството на всичко съществуващо.

За първи път формулирано от Анселм Кентърбърийски. То е отвлечено философско доказа­тел­ство и се основава на законите на гносеологията. Според Анселм идеята за Бога, като абсолютно битие, съдържа в себе си самото съществуване на Бога: ако Той не съществу­ва, значи няма да бъде съвършен, ще липсва най-важното у Бога – Неговото битие.

А Декарт допълва, че идеята за Бога не може да произлезе от нашия ограничен разум, тя е вложена там от Бога, т.е самото съществуване на тази идея говори за Божието битие.

Кант, пък, критикува тези теории. Това, че имаме идея за нещо, не говори в полза на обективното, реално съществуване на предмета, който съдържа тази идея. Неубедителна теория.

Идеята за Бога като абсолютно и всесъвършено същество ние неможем да вземем от външния свят, който е ограничен, затова остава да допуснем, че тя или е вложена у нас от Бога или да я причислим към онези основни понятия на нашия ум, които сам Кант нарича ка­тегории на човешкия разум.

Дори и в несъвършените религии все има смътни понятия за всемогъществото и всесъ­вър­шенството на Бога.