Указания за троичността на лицата у Бога намираме в Св. Писание, прикрити, не съвсем ясни във Ветхия Завет и напълно ясни в Новия.

Към указанията във Ветхия Завет можем да отнесем преди всичко онези места, в които се говори за множествеността на лицата у Бога. Например изразите, в които се представя, че Бог беседва и се съвещава със съзнателни и равни Нему по божество лица. "Да сътворим човек по Наш образ и подобие" (Бит. 1:26). Ако тук не се признае прикритото указание за троичността на лицата у Бога, трудно е да дадем друго задоволително обяснение. Те не могат да се обяснят с остатъците от някакъв политеизъм, защото във Ветхия Завет ясно се изразява вярата в единия и истински Бог, нито че Бог е беседвал с ангелите, защото лицата, с които се е съвещавал се изобразяват като равни Нему (Бит 3:22). Най-накрая не може да се приеме, че е беседвал и Сам със Себе Си, понеже Той не се нуждае от никакви подбуди за дейност. Затова светите Отци са виждали указания за троичност – св. Атанасий Велики, св. Амвросий Медиолански, бл. Августин.

В Божието явяване пред Авраам при Мамврийския дъб под образа на трима мъже, виждат указание за явяването на трите лица Божии. Според тълкуванието на бл. Августин, той среща трима, а се покланя на един. В чутата от прор. Исаия, във видение, серафимска песен при призоваването му за пророческо служение, св. Василий и св. Иоан Златоуст също виждат указание за троичност. Това се потвърждава от самите думи, които Исаия чул от Бог: "Кого да проводя? И кой ще отиде заради Нас?" (6:8). Косвено указание за троичността Божия има и във формулите на свещеническото благословение във Ветхия Завет.

Указания в Новия Завет. В Новия Завет тайната на троичността най-напред била открита при Кръщението на Иисус Христос. След като Син Божи бил кръстен от Иоан в река Иордан, Бог Отец свидетелствал за Него: "Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мт 3:17), а Дух Свети слязъл над Него във формата на гълъб. В прощалната Си беседа Спасителя говори на учениците Си: "и Аз ще помоля Отца и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас во веки" (Иоан 15:16). Тук ясно се посочват и трите лица на Света Троица. След възкресението Си, когато изпраща апостолите на проповед в света Иисус Христос им рекъл: "И тъй, идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух" (Мт 28:19).

За Св. Троица говори и св. Иоан Богослов: "Трима са, Които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно" (I Иоан 5:7). Апостолът, в доказателство за божествеността на Иисус Христос, се позовава на трите свидетелства – вода, кръв и дух. Вода – при кръщаването на Христа (Мт 3:17); под "свидетелството на кръвта" – кръста на Христа, на който бил разпнат, защото казал, че е Син Божи; под "свидетелството на духа – явяването на Св. Дух след кръщението на Христа и поставянето Му над апостолите в деня на Петдесетница.

Догматът за Св. Троица има твърде важно значение за християнското вероучение. Той ни дава възможност да си представим Бога с пълнота на живот и съвършенство. Ако Бог е не само един, но и единствен, ако няма равен Нему обект за любовта Му, то трябва да си Го представим като Същество самозатворено, далеч от света и хората. Този възглед води към деизъм, който изключва Божията любов към хората.

Ако любовта Божия пък е насочена само към тварите, то трябва да принизим Божеството и да го отъждествим с ограничения свят – пантеизъм.

Само в ипостаснотто взаимоотношение на трите лица на на Св. Троица, се разкрива пълнотата на любовта и съвършения живот на Бога.